Качества на светлината, които се отразяват на снимките

Светлината за фотографията е като звука за музиката. Без нея не ни остава материал, който да ни позволи да направим хубава снимка.  Опознаването на светлината е предпоставка да постигаме отлични резултати без голямо значение от вида на използвания фотоапарат. Светлината ни създава проблеми и ни дава решения в следните аспекти:

Цветна температура:

Хората не забелязват съществено различната цветна температура на светлината, защото мозъкът ни успява любезно да ни заблуди, като премахне оттенъка и ние в повечето случаи виждаме всичко в приемливо приятни тонове.  Фотоапаратите често не се справят с тази задача, която във фотографията се нарича настройване на баланс на бялото. Различните цветни температури, с които се подвизава светлината, прецакват вашите страхотни снимки, като ги правят или прекалено синеещи или прекалено оранжевеещи или пък прекалено зеленеещи.

Във фотографската практика се срещат четири вида светлина с различен цветна температура:

• Слънчевата светлина, която варира от топла при изгрев, през безцветна в слъчево време до студена в облачно. 
• Светлината на фотографските светкавици, която е безцветна.
• Светлината от стандартните крушки с нажежаема жичка е силно оранжевееща топла светлина.
• Светлината от енергоспестяващите крушки (луминисцентни осветителни тела) е или безцветна към студена или пък коригирана топла, но не толкова, колкото обикновените крушки с нажежаема жичка.  Един от проблемите, пред които се изправят фотографите, при работа с енергоспестяващи крушки е зеления оттенък, който има светлината от тях.

При енергоспестяващо осветление обикновено се появява зелен оттенък, който трябва да се коригира.

Различните марки фотоапарати се справят по различен начин с баланса на бялото.  Все пак почти всички фотоапарати не се справят добре с  цветната температура и автоматичната настройка на баланса на бялото в следните ситуации:

• Вечер и в облачно време се получават прекалено студени (синкави снимки);
• При смесване на светлини с различни цветна температура (зала с пуснато осветление, в която има прозорци с влизаща вечерна светлина);
• При енергоспестяващите лампи за премахване на зеления оттенък.
• При използване на фотографска светкавица, фотоапаратите се настройват белия баланс само по цветната температура на светкавицата и много често снимките излизат прекалено топли (когато се снима в осветено помещение);

Решението:

• Снимането в суров формат ще ви позволи да настройвате белия баланс при пост обработката на снимките, като настройката на фотоапарата по време на снимките е без никакво значение.
• В горните проблемни ситуации все пак е по-добре да се снима с ръчно настроен бял баланс. Това ще намали времето за работа по време на пост-процеса и ще ви позволи по-ясно да оцените качествата и експозицията на кадъра още на екрана на фотоапарата.
• Снимането в JPEG с идеята, че винаги ще си настройвате правилно белия баланс е самонадеяно решение.  Някои помещения са оборудвани с некачествени енергоспестяващи лампи, които трептят и така снимките са с различна степен на зеленикавия оттенък (типичен пример е ритуална зала „Триадица“ на бул.Витоша). В други случаи пък, когато има смесване на две светлини, то пропорцията им в различните части от залата е различна и настройката на фотоапарата трябва да се сменя с всяка крачка и всеки сменен ъгъл.

Цветопредаване:

Луминисцентните осветителни тела и LED осветителните тела не ни предават съвсем точно цветовете на осветявания обект.  Те убиват цветността в различна степен, която се измерва с индексa за цветопредаване (Color rendering index или CRI). Така например някои енергоспестяващи лампи достигат до унизителни нива от 60 CRI (от 100), което означава убити цветове на вашите снимки.  Светкавиците, дневната светлина и обикновените крушки с нажежаема жичка имат максималния индекс 100 CRI.

Мекота:

По-голяма мекотата на светлината означава по-плавен преход между осветените места и сянката. В по-голямата част от фотографските задачи меката светлина е за предпочитане пред острата.

Единственият начин за омекотяване на светлина е чрез увеличаване на светлинния източник спрямо обекта на снимане. Това става по няколко начина:

• Поставяме облаци пред острата светлина на директното слънце. Така получаваме един гигантски софтбокс;
• Ако нямаме облаци, отиваме на сянка, където ни достига единствено отразената и омекотена светлина.
• Използваме отразена в таваните и в стените светкавица;
• Използваме отразена във всякакви светли повърхности слънчева светлина. Бленда, вестник или бяла риза всичко светло и достатъчно голямо върши работа;

Положение в пространството:

В почти всички житейски ситуации имаме по няколко източника на светлина.  Слънцето, лампите, светкавиците и огъня излъчват собствена светлина, а пък стените, тавана и пода, луната и почти всичко останало са източници на отразена светлина.

Разположението на източниците на светлината спрямо обекта е основната част от магията на хубавата снимка.

Концепцията е, че има един главен източник на светлина (основна, рисуваща, ключова и т.н.), която върши съществената работа и една допълнителна (запълваща, моделираща) светлина, обикновено свети от различен ъгъл и запълва сенките.  Ако правите портрет до прозорец, то основната светлина идва от прозореца, а запълващата идва като отразена светлина от вътрешността на стаята.  Снимайки на слънце, основната светлина идва от слънцето директно, а запълващата идва пак отразена от всичко наоколо.

Понякога като бонус получаваме и контрова (контурна) светлина. В реалните фотографски ситуации това е слънцето по изгрев или залез, което поставяме зад обекта на снимката, ниско поставени осветителни тела в помещенията, които създават хубава просветка на косата, автомобилни фарове и изобщо всякаква друга светлина, чиито лъчи влизат директно в обектива.

В интернет могат да се открият множество адреси, които онагледяват 4-те най-популярни светлинни схеми – тук например.

Рембранодтовото осветяване се познава по триъгълника на по-тъмната страна на лицето.

Ето и някои правила, които както всички останали във фотографията, могат да се нарушават от време на време ?

• По обедно време и силно слънце не стават хубави снимки. Най-хубавото време за снимки е по изгрев и преди залез.  За снимки на хора важи само залеза ?
• Що се отнася до портрети няма да сгрешите ако светлината винаги идва странично и малко отгоре. Светлината идваща отдолу е неестествена и се използва само по изключение (например за осветяване на фона в студиото).
• Отразена ръчна светкавица винаги трябва да се предпочита пред директната светкавица.

Равномерност:

Перфектно равномерното осветление може да се използва за продуктова фотография, а що се отнася до хора, пейзажи, архитектура и други за предпочитане е неравномерното осветление, което създава дълбочина в кадъра, но същевременно не преминава допустимата граница на разликата между светлина и сянка.   Тази граница е премината, когато на снимката част от композицията е правилно осветена, а друга е или черна без детайл или пък чисто бяла (изгоряла).

Неравномерното осветление в практиката се среща в няколко ситуации:

• По пладне при много силно слънце има голяма амплитуда между осветените места и сенките; В този случаи или всичко в сенките е черно без детайл или имаме много бели (изгорели) места по кадъра.
• При контрово осветление, например прозорец, през който влиза силна светлина;  В този случай прозорецът не се вижда на снимката (изгоряло бяло петно), а сниманият човек е е прекалено тъмен.
• В помещения, които са с тъмен интериор и съответно доста силни лампи, които да компенсират слабото отразяване на светлината;
• При използване на неправилно настроени светкавици ?

От фотографска гледна точка ситуацията е най-лоша, когато обекта на снимане е осветен в по-висока степен, а фона е тъмен. Например в малка църква с една единствена лампа, която свети на сантиметри от лицата на младоженците.  В този случай, както и в ситуацията, когато се разчита само на директна светкавица, без да се използва наличната светлина, имаме онези тъмни кадри, характерни за снимането с любителско фотоапаратче в дискотека ?

Осветеност:

Осветеността е условие, справянето с което зависи изцяло от вашия фотоапарат.  DSLR фотоапаратите навлязоха масово преди около 10 години с появяването на фотоапарати като Canon D300, Nikon D80 и други.  Всеки нов модел, който излиза на пазара е с все по-голяма светлочувствителност и границата, при която трябва да се използва допълнително осветление (светкавица) се вдига.

Към настоящият момент професионалните DSLR фотоапарати на Nikon и Canon предоставят задоволителни резултати при ISO 6400, което означава, че след две до три генерации нови модели, фотоапаратите ще се справят без допълнително осветление в 99% от ситуациите конкретно по сватбените тържества.

Най-силния (интензивен) източник на светлина в работата на средностатистическия фотограф е студийната светкавица.  С две 600 ватови студийни светкавици, без да ги товарим излишно може да снимаме портрети в студио на скорост 1/200, бленда f/22 и ISO 100, които стойности представляват съвсем условно и ориентировъчно максимума светлина от светкавица, с която може да работи един фотоапарат и се равнява на около 320 хил. лукса.

Светлината от силното обедно слънце позволява правилна експонация при настройки на фотоапарата 1/100, f/16, ISO 100, което отговаря на 4 пъти по-малко светлина от горните настройки – около 80 хил. лукса.

Добре осветен офис е около 200-400 лукса, добре осветена стая в жилище – 100-200 лукса. Средностатистическата църква е около 40-50 лукса.  Ресторант „Лебед“ в Панчарево е 10 лукса. ?