ISO, скорост и бленда – кое да настройваме ние и кое да настройва фотоапарата. Режими на снимане с DSLR за начинаещи.

ISO, скорост и бленда – кое да настройваме ние и кое да настройва фотоапарата. Режими на снимане с DSLR за начинаещи.

Бленда – „зеницата“ на обектива. Измерва се като отношение спрямо дължината на обектива. При един 50 милиметров обектив f/4 означава, че снимката се прави, докато диаметърът на отвора на блендата е 50 / 4 = 12,5 мм.

Най-ползотворният за вас вариант в дългосрочен план е да снимате на ръчни настройки – режим „М“, като настроите фотоапарата да задава автоматично ISO. С тези настройки снимам част от ситуациите на сватби. Така снима и известния сватбен фотограф Joe Buissink.

Изучавайки трите главни настройки на фотоапарата – скорост на затвора, бленда и ISO, бързо ще навлезете в техническите аспекти на фотография, като междувременно ще постигате приемливи резултати.

Селектор за режимите на снимане на фотоапарата. При Nikon: P, A, S, M При Canon: P, Av, Tv, M.

Бутона за корекция на експозицията – вашия най-добър приятел

Вторият по важност бутон на дигиталния ви фотоапарат ви след спусъка за правене на снимки, е бутонът за „корекция на експозицията“.  Достатъчно е само след заснемането да погледнете снимката на екрана – окей ли е или е прекалено тъмна или светла? Независимо дали снимате в някой от автоматичните режими или пък по гореописания начин, вие можете с натискането на бутона за корекция на експозицията и със завъртането на селектора (онова зъбчато нещо) съвсем бързо да кажете на фотоапарата:  „Предната снимка беше прекалено тъмна (светла), нека я повторим сега, но я направи по-светла (тъмна).“  С напредването ви във фотографията ще почнете да предугаждате, кога фотоапаратът смята да сгреши и ще можете да правите тази настройка още преди самата снимка.

Корекция на експозицията – най-важния бутон във фотоапарата след спусъка.

Скорост на затвора – какви скорости да използваме?

Един от проблемите, които решавате радикално със снимането на „М“ е размазването на някои снимки, тъй като фотоапаратът не е могъл да замрази движението.  Ето и приблизително на какви скорости да настройвате фотоапарата в зависимост от ситуацията. Не забравяйте винаги да гледате току що направената снимка на екрана на фотоапарата и ако има размазване, вдигнете скоростта, независимо какво е написано по-долу:

  • 1/500 от секундата и повече – Настройте фотоапарата на тази скорост, когато снимате автомобилно състезание, птици в полет, катерица на дървото и всякакви други много бързо движещи се обекти. Ако има размазвания по кадрите, увеличете скоростта.
  • 1/320 от секундата – Универсална скорост, с която няма да сгрешите в 90% от случаите. Ще направите остри снимки на хора в движение, на играещи деца и т.н.
  • 1/160 от секундата – Минималната скорост, на която ви препоръчвам да снимате движещи се хора. За неподвижни обекти не ви препоръчвам по-малко от 1/100 от секундата.
  • 1/60 от секундата – Скорост, при която да снимате със светкавица. Тази скорост сама по себе си не може да замрази движението. Тази задача се поема от светкавицата, която светва за  приблизително 1/750-та от секундата и именно по този начин обектите не се размазват на снимката. Все пак имайте предвид, че светкавицата няма да освети сграда, футболистите на игрището или пък групата по време на концерт – там трябва да снимате на по-висока скорост. 🙂

Снимка на скорост 1/50. Настройката на бавна скорост може да се използва и като изразно средство.

Това са скоростите, които аз използвам в работата си и те се отнасят за нормални обективи с фокусно разстояние между 14 и 85мм. За телеобективи с над 85 милиметра фокусно разстояние следва да увеличават скоростите, тъй като трептенето на ръцете там е по-силно осезаемо за кадъра.

Скоростта на затвора >= Фокусното разстояние?

В книгите за фотография ще откриете следното правило: Минималната скорост, на която трябва да снимате от ръка и без светкавица, е равна на фокусното разстояние на обектива.    Казано по друг начин, ако разполагате с обектив Nikkor 18-105mm f/3.5-5.6 VR и снимате на 50 mm фокусно разстояние, то трябва да настроите апарата минимум на скорост 1/50-та от секундата.  Според мен тази скорост не е достатъчна в болшинството ситуации и затова е добре да се презастраховате, докато не добиете усет за най-подходящите скорости за снимки.  Една от най-честите грешки на начинаещите е да се опитват да снимат на много бавни скорости – това води преимуществено до размазани снимки и разочарования.

Малко информация за VibrationReduction (ImageStabilization при Canon). Това е оптична стабилизация на някои обективи, която ви позволява да снимате от ръка на 2 до 3 пъти по-ниска скорост, отколкото ако стабилизацията я нямаше. В горния пример бихте могли да направите остра снимка  не само на 1/50, но и на 1/20, че и на 1/10-та от секундата. Оптичната стабилизация елиминира трептенето на ръцете ви, но не замразява движението на човека, който снимате, така че е безполезно да се опитвате да снимате играещо си бебе на скорост по-малка от 1/160-та, независимо дали обективът има или няма VR.

Защо тогава не снимаме винаги на скорост 1/1000 от секундата?  Защото скоростта на затвора е обвързана обратно пропорционално с блендата и ISO-то. Колкото повече си позволявате с едното от трите, толкова повече трябва да се ограничите с другите две.

Представете си 3 кани с вода по 1 литър всяка.   Температурата на водата в първата кана е +60 C, във втората е +20 C, а в третата – +40 C.  Изливайки ги в една леген, температурата на водата в легена би била +40 C.  Температура от +40 C в легена можем да постигнем и ако водата в първата кана е почти вряла – +90 C, а във останалите две кани е по  +15 C. Независимо каква е температурата на водата в една от каните, ние винаги можем да компенсираме с водата от другите кани за да постигнем температура от +40 C.  А ако добавим и малко морска сол към експеримента, ще получим отлично средство за повишаване на кръвообращението в долните крайници 🙂

Примерът илюстрира взаимоотношението между трите основни настройки на всеки един догитален фотоапарат – ISO (светлочувствителност на сензора),  експонация (моментната скорост на затвора) и бленда (аналогът на зеницата на човешкото око в обектива на фотоапарата).

Когато завъртите селектора надясно 3 пъти и намалите скоростта на затвора, неминуемо трябва да завъртите предния селектор наляво 3 пъти за да отворите повече блендата или пък да увеличите ISO-то също с три завъртания (или пък 2 пъти ISO и 1 път бленда).

Какво печелим и какво губим при трите основни настройки?

  • При кратка експонация (скорост на затвора) печелим остри кадри и замразено движение, но вкарваме много малко количество светлина. При продължителна експонация рискуваме да ни се размажат снимките, но пък осветяваме сензора с повече светлина.
  • При най-отворена бленда имаме най-много светлина, но рискуваме фокуса на снимката (голяма част от снимката може да не бъде на фокус), също така кадъра ни има други слабости – по-малка острота, затъмняване по краищата (винетиране), хроматични аберации (зеленеене и лилавеене по контурите на снимания обект).  При по-затворена бленда фокусът ни обхваща по-голяма дълбочина и същевременно можем да се възползваме от върховите възможности на обектива, но пък вкарваме по-малко светлина.
  • При по-високо ISO сензорът абсорбира светлината повече, но пък добавя шум в кадъра. По-ниското ISO ни дава чисти от шум изображения.

Разликата в шума при ниско и при високо ISO

Какви настройки да използва начинаещия фотограф за бленда и ISO?

Ако разполагате с някой от многото варио обективи в базовия клас, които са с варираща бленда между f/3.5 и f/5.6 няма да сгрешите ако в 90% от случаите настроите фотоапарата на f/5.6. При снимки на открито можете дори да завъртите селектора още 1-2 пъти в дясно за да снимате на f/6.3 или f/7.1

Ако разполагате с твърд обектив с максимална бленда f/1.8 избягвайте да снимате на по-малко от f/2.8, освен ако не знаете какво правите. В случай, че снимате в дискотека или на друго тъмно място, по-добре пуснете светкавицата.

Всички фотоапарати, които имат опция за автоматично ISO имат и опция за максимално такова, което да включва фотоапарата. На какво ISO ще снимате зависи от това, до каква степен ви устройва получения кадър.  С Nikon D750 допустимо ISO за снимки е дори 10000. В актуалните базови класове фотоапарати то варира между 1000 и 3200 ISO.

Никога не правете компромис със скоростта.

Позволявайте си да правите компромис с високото ISO, само когато сте уверени, че качеството на кадъра, който получавате при тази стойност е окей за вас.  Правете компромиси с блендата, винаги когато вече сте стигнали гранични стойности на ISO и скорост на затвора, но избягвайте да снимате на най-отворена бленда с твърди обективи с бленда f/1.8 или f/1.4. 

Никога не правете компромис с това да снимате без светкавица, като компенсирате с ниска скорост. Има голяма вероятност да останете разочаровани.

Никога не правете компромис със снимането на тъмни кадри, които да изсветлявате след това на компютър, за сметка на ниското ISO. Правилно експонирания кадър с високо ISO е по-малко шумен, отколкото тъмния кадър на ниско ISO, който след това се изсветлява до правилни стойности чрез пост-обработка.

––

В горния пост има доста неточности, които се допускат заради основната идея  на статията – начинаещият фотограф  да се насочи към снимане с ръчни настройки, както и да има база, на която да стъпи при навлизането във фотографската техника.

Така например снимането с автоматично ISO не е универсално решение. На места, където има равномерно осветление и много по-добре да се снима на изцяло ръчни настройки – така си гарантирате един равномерен резултат.

Също така настройката ISO (светлочувствителността) не е отговорна за количество светлина, което влиза във фотоапарата. Тя определя как да се възприеме светлината от сензора – дали да се абсорбира повече или по-малко светлина от постъпващата.

About The Author

Leave Comment